GossipDiaries
вторник, 15 май 2012 г.
Малък Факт
Диета с кленов сироп за бързо отслабване
На скоро четох интересна статия за кленовият сироп, който е помагал на много хора да намалят теглото си по един естествен и нормален начин. Основната функция на кленовият сироп е да пречиства организма от всички токсини, които се задържат в телата ни. Той е подходящ за момичетата които обичат да си броят калориите тъй като това е продукт, който 100% не съдържа капчица мазнина, с високо съдържание на калий, желязо и калции (общо взето неща, за които предполагам не ви се слуша).
понеделник, 14 май 2012 г.
ПЕРФЕКТНИТЕ ДВОЙКИ...
ПЕРФЕКТНИТЕ ДВОЙКИ И ТЕХНИТЕ НЕ ЧАК ТОЛКОВА ПЕРФЕКТНИ ПРОБЛЕМИ
Всички сме ги виждали по коридорите на
обичаното ни училище, нали? Момчето и момичето, които си отиват толкова много.
Поглеждаме за миг и си казваме: „Ех, колко добре изглеждат заедно!”. След това ги отминаваме и мисълта, че двамата са надянали очилата с розови
стъкла и живеят в собствен щастлив свят, далеч от сивото всекидневие, несъмнено
е минала през ума ни. Но какво се случва с така щастливите двойки по-нататък?
Винаги ли си остават такива? Може би понякога и това се случва. Уви, не за
такава двойка ще стане въпрос в следващите редове.
Всички познаваме Симеон и Габриела. По мое скромно мнение, те добре се вписваха в описанието, което направих по-нагоре. Сладки бяха заедно, не можете да отречете. Е, съдбата не бе благосклонна към тяхната връзка и двамата се разделиха. Каква е причината обаче? Ами, уважаеми читатели, слуховете ни водят към една друга небезизвестна двойка – Александър ( 12 клас) и Емона (8 клас). Твърди се, че причината за раздялата на Симеон и Габриела е именно Емона. Тя стана известна в цялото училище за отрицателно време, макар да е само 8 клас ( както се пее в една популярна поп-фолк песен). Емона несъмнено е една запомняща се и противоречива личност. Едни са впечатлени от нея, други- не особено очаровани. Е, някои смятат, че Емона е причината Симеон и Габриела да прекратят връзката си. Пъзелът се сглобява бавно, но сигурно – логично е здрава връзка да се разпадне и то заради трети елемент.
Станалото, станало....в настоящия момент нещата стоят различно. Симеон намери нова изгора в лицето на Мария Венкова, също от 8 клас. Нека връзката им е да изпълнена с любов и без намеса на трети лица, които да правят опити да провалят връзката им.
А Емона....тя пък откри щастието при Анди. Но щастие,
щастие.....то никога не може да е пълно. Говори се, че двойката твърде често
имала проблеми, къде заради някое необмислено действие от страна на Александър,
къде заради бившата му приятелка.
Но от друга страна....оказва се, че и Петко (11 А) е имал някакви отношения с Емона. И те не са били чак толкова безобидни. Източниците твърдят, че Петко не проявил интерес към Емона преди време, но в момента нещата стояли по друг начин. Анди, разбира се, защитава любимата си...а и кой не би го направил на негово място? Нали това е призванието на влюбения младеж, да пази невинната девойка от злия антагонист, в лицето на Петко.
Дали пък това не е началото на нов любовен триъгълник? Дано да не се окаже и края на поредната привидно перфектна двойка.
ХОХО,
Клюкарката
неделя, 13 май 2012 г.
Завистта е нездравословна
Завистта е едно от най-нездравословните чувства, които може да се пробудят в човек. Завистта поражда негативни емоции и реакции като агресия, спорове, между личностни конфликти. В много редки случаи тя може да е полезна за човек.Причините, поради които едни хора завиждат на други, не са универсални. На всеки човек може да се случи да завижда или да бъде обект на нечия завист. За съжаление.
Обикновено това се случва, когато някой
притежава качества и достига успехи, за които друг винаги е мечтал или
просто се чувства в сянката му. Завистта се проявява към хора, с които
сме близки или имаме постоянен контакт с тях.
Най-често завистта се поражда със сравнението - „защо той е такъв, а аз не съм“, „защо тя успява, а аз не“. Хората, които се чувстват пренебрегнати и живеят с представата, че всички други имат по-голям късмет от тях, обикновено започват да усещат назряващото чувство на завист към околните. Завистта е чувство, което хората не си признават. Много по-често може да чуем някой да казва „мразя“, „ненавиждам“, „не понасям“, отколкото „завиждам“.
Завистниците се опитват да прикриват мислите си зад емоции като „кое е справедливо и кое не“, „не е честно“, „не го заслужава“. Те почти никога не казват на обекта на своята завист мислите, които ги вълнуват, а ги изразяват пред други хора, които по някакъв начин са свързани със ситуацията.
Завистта е пряко свързана със злобата, омразата и т.н. Ако хората отделяха повече време да мислят положително едва ли хората днес биха изглеждали толкова мрачни, студен и изпълнени с омраза.
ТАЙНА ЛЮБОВ ?
ТАЙНА
ЛЮБОВ ИЛИ ПЪК НЕ?
Напоследък хората започнаха да говорят само за Владислав и Марина, и защо не?
Получихме повече от две анонимни заявления, че те действително излизат заедно. Когато Владислав тръгна с компанията на Марина, много хора бях скептични към това както и приятелите му заради новите му не чак толкова здравословни хобита, главно пушенето. Повечето им познати смятаха, че той се е присъединил към тях заради Саманта. Може би чувствата му към бившата отново са пламнали?
Без значение от първоначалните му намерение вече е ясно на всички ни за тяхната връзка. Дано той наистина вече е забравил за Саманта и продължи напред с Марина, най-искрено им пожелаваме много любов!
Напоследък хората започнаха да говорят само за Владислав и Марина, и защо не?
Получихме повече от две анонимни заявления, че те действително излизат заедно. Когато Владислав тръгна с компанията на Марина, много хора бях скептични към това както и приятелите му заради новите му не чак толкова здравословни хобита, главно пушенето. Повечето им познати смятаха, че той се е присъединил към тях заради Саманта. Може би чувствата му към бившата отново са пламнали?
Без значение от първоначалните му намерение вече е ясно на всички ни за тяхната връзка. Дано той наистина вече е забравил за Саманта и продължи напред с Марина, най-искрено им пожелаваме много любов!
XOXO,
Клюкарката
„Старата любов ръжда не хваща”
„Старата
любов ръжда не хваща”…или пък не?
Саманта П. и Анатоли Т.
Така са
казали предишните поколения, а дали е истина и в нашия случай?
Това е една
фраза, която хората са свикнали да чуват навсякъде. Вярна, според някои, но от
друга страна – не ви ли се струва изтъркана? Да, такава е, защото хората са
започнали да я употребяват твърде често.
Ако една любов е била истинска, искрена и е нямало граници за нейната сила, защо пък да не се възроди отново, също като фениксът се надига от пепелта? Ако жаравата още тлее, нищо не `и пречи да бъде запалена отново.
Разбира се,
казаното важи, когато любов наистина е имало и от двете страни, а не само от
еднопосочно. Твърде често използваната фраза е валидна, когато единият човек не
е обвързан само за забавление, без каквато и да било емоционална връзка. А
често и защото на въпросната личност `и доставя удоволствие да се възползва от
добронамереността на човека до нея, а и от неговата безпрекословна отдаденост.
Нагледен
пример за това може да се даде с наново събралата се двойка, Саманта и Анатоли.
Има хора, които смятат, че тяхната връзка е несполучлива и разделянето им преди време е било вярното решение и за двамата.
Както
повечето от вас знаят, Саманта и Анатоли скъсаха, но се събраха отново, докато
тридесет и четвъртият випуск беше на практика в Турция ( е, подобни
преживявания разпалват страстите на всички). Но дали това е правилното решение?
Ние, разбира се, не желаем да даваме съвети, тъй като скромният ни опит
показва, че „влюбените” не се вслушват в тях, дори и да са за тяхно добро.
Fama est , че Саманта не е най-примерното гадже. Слуховете ни водят към това, че нейните изяви по купони не са в интерес на Анатоли. Е, ние можем само да го посъветваме да внимава къде пуска приятелката си…..малко свобода не е излишна, но свободията често не води до нищо добро.
Как ще се
развият отношенията им ще покаже само времето…..и нека то да бъде благосклонно
към всички. А ние ще останем верни на работата си, която е да ви държим в
течение на нещата.
Благодарим за информацията на нашия анонимен източник.
ХОХО,
КЛЮКАРКАТА
Всяка седмица, ще споделям всяка клюка с вас и по една лично написана статия от мен за да имате и други забавления през деня. Вие, моите скъпи читатели, също имате правото да предлагате тема по която бихте искали да пиша. :)
Не ви ли се е случвало да имате връзка с внимателен и всеотдаен мъж, която е толкова спокойна, нормална и лишена от всякакви изненади, че в даден момент тайничко си пожелавате в безоблачното ви ежедневие да се извие буря? И къде спонтанно, къде нарочно започвате да спомагате тя да се разрази. За емоция, адреналин и тръпка. Човекът до вас се оказва спокоен и търпелив, а може би просто мисли, че това да ви обича е напълно достатъчно. Тогава разбирате, че сте се качили на влака на рутината, а любовта ви към него е останала на перона на гарата, там до скуката. И вместо да потърсите част от вината и в себе си, го наричате мухльо и отпрашвате с пълна газ към мечтаното неизвестно. Аз не съм изключение и преди години също имах такава връзка. Не съжалявам за нея, а за това, че съм разсъждавала инфантилно и егоистично.
После срещаме александър . Най-неотразимият и оказал се в последствие най-неподходящ мъж за нас на планетата. Умен, забавен, секси и толкова непостоянен. Преместваме планини от любов и извършваме чутовни емоционални подвизи в името на това да има Нас. Люлеем се от сълзи на щастие към сълзи от мъка. Смачкваме егото си заедно с носните кърпички и пълним кошчето с душевните си отпадъци. Прописваме в блогове. Абортираме мисълта, че не сме един за друг още в зародиш. Да, момичета! Отнема време докато износим плода на невъзможната любов. И изтощени от дългото раждане, се нуждаем само от една кротка обич. Вярвам, че всяка от нас има в живота си по един александър така, както вярвам, че сме по-капризни от съдбата.
ХОХО,
Клюкарката
Днешната ни тема е: Какво искат жените?
Обвинявайки мъжете за всичките ни сърдечни проблеми, изведнъж се запитах - ами ако те не винаги са виновни? Ако причината за това да не можем да имаме здравословна връзка се крие и в нас, жените? Най-вече, защото желаем да сглобим събирателен образ за нашия мъж-мечта. Искаме да ни е спокойно, но и да има емоция. Желаем сигурност, но и да се разхождаме по ръба. Да е нежен, но да притежава силен и твърд характер. Да имаме свобода, но и да ни ревнува от време на време. Да харесва приятелките ни, но да не завързва прекалено дълбоко приятелство с тях, щото нали жените били кучки. Да ни изслушва, но да не задава много въпроси. Да разбира пред- и следменструалния ни синдром, но да не излиза по мъжки с приятели или да гледа мачове в хола. Да осъществява телепатия с нас за помощ в домакинската работа и за секс, но да се съобразява с мигрената ни и болките в кръста. Е, такова животно нЕма!Не ви ли се е случвало да имате връзка с внимателен и всеотдаен мъж, която е толкова спокойна, нормална и лишена от всякакви изненади, че в даден момент тайничко си пожелавате в безоблачното ви ежедневие да се извие буря? И къде спонтанно, къде нарочно започвате да спомагате тя да се разрази. За емоция, адреналин и тръпка. Човекът до вас се оказва спокоен и търпелив, а може би просто мисли, че това да ви обича е напълно достатъчно. Тогава разбирате, че сте се качили на влака на рутината, а любовта ви към него е останала на перона на гарата, там до скуката. И вместо да потърсите част от вината и в себе си, го наричате мухльо и отпрашвате с пълна газ към мечтаното неизвестно. Аз не съм изключение и преди години също имах такава връзка. Не съжалявам за нея, а за това, че съм разсъждавала инфантилно и егоистично.
После срещаме александър . Най-неотразимият и оказал се в последствие най-неподходящ мъж за нас на планетата. Умен, забавен, секси и толкова непостоянен. Преместваме планини от любов и извършваме чутовни емоционални подвизи в името на това да има Нас. Люлеем се от сълзи на щастие към сълзи от мъка. Смачкваме егото си заедно с носните кърпички и пълним кошчето с душевните си отпадъци. Прописваме в блогове. Абортираме мисълта, че не сме един за друг още в зародиш. Да, момичета! Отнема време докато износим плода на невъзможната любов. И изтощени от дългото раждане, се нуждаем само от една кротка обич. Вярвам, че всяка от нас има в живота си по един александър така, както вярвам, че сме по-капризни от съдбата.
ХОХО,
Клюкарката
Абонамент за:
Публикации (Atom)





